Advertisement
 
Лош дъх (Halitosis) Печат
Оценка: / 220
Най-слабНай-добър 
Автор доц. д-р фарм. Б. Атанасов   

Лошият дъх може да се дължи на различни причини, но винаги води до трудности в социалните контакти. Често е причина за лошо самочувствие, както и за (само) изолиране на притежателя му в обществото. Проблемът е, че носителят му най-често не го усеща сам. От лош дъх страда около 15-25% от населението [Лавренова Г, 1998]. Според други автори 55-65% от населението страда от халитоза, а 95% - от време на време [Stemmer Ph.]. При 85-90% от случаите халитозата се дължи на проблеми в устната кухина.

Пациенти със заболявания на венците страдат от халитоза около четири пъти повече. Лошият дъх може да е и генетично заложен.   Среща се почти равномерно сред двата пола. Употребата на бонбони, води за уста и спрейове за лош дъх има за краен ефект маскирането му за около 20-30 минути. Същевременно покриването на езика с налепи води до намаляване на вкусовите усещания и пречи на нормалното възприемане на храната. За ползата от лошия дъх – в някои случаи е индикатор за заболявания. Така според Боткин, при коремен тиф мирише на “изпотени гъски”. При диабет дъхът на болния е на гнили ябълки, а зловоние има при пародонтоза.  Винаги трябва да се търси източника но лошия дъх 

Един маркер в такава посока може да е аромата на издишвания въздух. Когато миризмата на издишания въздух през носа е по-лоша от този издишан през устата, може да е налице хронично възпаление на околоносните кухини, полипи и пр. Когато се наблюдава обратното явление може да е налице хроничен бронхит. При кисело-гнилостна миризма на издишаният въздух – хроничен гастрит, при гнилостна миризма – белодробни заболявания, при миризма на риба и урина – проблеми с бъбреците, мирис на пресен черен дроб индикира цироза, ацетонова миризма се наблюдава при болни от диабет.

Лош дъх при здрави хора.

Възможно е лош дъх да има и при хора с добра хигиена на устата. Девет от десет човека могат да имат лош дъх в даден момент, но само при трима от тях той се хронифицира [Speiser G., 2002].

Лош сутрешен дъх 

През деня слюнката отмива хранителните остатъци в устата. Но при сън продукцията на слюнка силно се снижава и колкото повече време човек спи, толкова по-дълго микроорганизмите разграждат продуктите и произвеждат “утринния дъх”.

Лош  дъх при деца 

Източник може да е стомаха, лоша хигиена на зъбите, аденоиди. В последния случай е налице упорита хрема и секретите невинаги се отделят навън, а се поглъщат. Тази слуз е богата на бактерии и попаднала в стомаха пречи на нормалното храносмилане (храната се задържа по-дълго в стомаха), понижава апетита и води до неприятен дъх. Лечението е отстраняване на аденоидите хирургично или провеждане на промивки на носа с различни билкови или лекарствени продукти.

Лош дъх при възрастни хора.

С напредването на годините настъпват промени във всички органи и системи на човешкия организъм. В това число и в устната кухина. Обемът на пулпата се намалява и като следствие се намалява регенеративната способност на дентина, уголемяват се венечните джобове, много зъби се загубват, намаляват се защитните сввойства на лигавицата на устата и като краен резултат над 80% от хората развиват пародонтоза. Пълното отстраняване на зъбите и използуването на протези също води до проблеми с дъха. В такива случай се прибягва до подходящи хранителни диети, засилване на хигиената устата, лечение на основните заболявания.Честата употреба на лук, и чесън или настойка от чесън и е прекрасно профилактично средство против пародонтоза, но проблема с дъха остава.

Лош дъх от глад – при липса на нормално хранене и приемане на течности

Лош дъх от храни – чесън, лук, мазнини, алкохол.

Лош дъх. Причини

Неприятният мирис в устата най-често се дължи на локални патологични процеси, съпроводени с бактериално разграждане на протеини, съдържащи сяра. Такива има в хранителни остатъци, мъртви тъкани, бактериални клетки и кървене при гингивит и пародонтит. Прието е, че Gr -, бактерии са отговорни за процеса. Такива са Fusobacterium и Actinomyces (A. actinomycetemcomitans, B. forsythus, P. intermedia, T. denticola, P. gingivalis).  85% от бактериите отговорни за лошия дъх живеят върху езика. Те се отнасят към условно-патогенните микроорганизми и нормално обитават човешкия организъм, като при определени условия могат да предизвикат заболяване. Отделят ендотоксин и голямо количество ферменти (хиалуронидаза, еластаза, коагулаза и др), които имат деполимеризиращи свойства. Известно е, че белтъците са съставени от аминокиселини. Две от тях - цистеин и алфа-амино-гама-метилтиомаслена киселина - съдържат сяра. При разграждането им се освобождават летливи серни продукти: хидрогенсулфид, метилмеркаптан, диметилсулфид, диметилдисулфид и др. Тези продукти най-често се означават като летливи серни продукти. (Volatile Sulfur Compounds). С помощта на специално пригоден газов хроматограф (халиметър) може да се извърши качествено и количествено определяне съдържанието на летливите серни съединения  в издишания въздух. Анализът на издишания въздух през устата показва, че H2S и метилмеркаптана  са отговорни за приблизително 90% от лошия мирис. За него допринася на трето място и диметилсулфоксида. Изненадващо е, че обичайно срещащите се при гниене продукти (като триптофанови деривати – индол, скатол, аминопродукти и амоняк) са без значение в случая и макар, че присъствуват в слюнката те не са достатъчно летливи при това рН за да се установят като мирис [Tonzetich et al, 1967]. Неприятният аромат се дължи вероятно на наличието на –SH групи и следователно се благоприятствува от Н - трансфер (редукция чрез конвертиране на – S - S -   групата в –SH група) и се подтиска ако Н - трансфер е подтиснат, т.е. ако окислението е стимулирано [Tonzetich  and Richter, 1964, по Jenkins NG, 1978].

Заболявания.

Лошият дъх може да е следствие на диабет, заболявания на зъбите, пародонта, белите дробове, черния дроб, бъбреци. Може да е предизвикан от хроничен синузит, хроничен бронхит, стомашно-чревни смущения. Понякога заради липса на информация от страна на личния лекар много пациенти отстраняват сливиците си считайки че проблема с лошия дъх идва от тях. Естествено е и след тонзилектомията те да запазят лошия дъх, защото той не започва от сливиците, а единствено от края на езика. Понякога може да се разпространи и към сливиците вторично.  Диабет - Бързо отлагащата се зъбна плака и образуващия се зъбен камък се обяснява с по-високата концентрация на глюкоза в слюнката и венечните джобове. Нарушените капиляри и микрокръвоизливи също способствуват за развитието на гингивит и пародонтоза. Развиващите се при диабета бактерии в венечните джобове са особено агресивни и борбата с тях е трудна. Ако при отстраняването на зъбната плака неприятния дъх не изчезне може да се приемат антибактериални препарати като метронидазол или тетрациклин.

Медикаменти.

Ксеростомия се наблюдава и при приемане на някои медикаменти, като лекарства за понижаване на кръвно налягане, антидепресанти, антихистамини (псевдоефедрин), продължителна употреба на капки за нос съдържащи адреномиметици, води за уста съдържащи спирт и др, провеждане на диети, стресови състояния и др.

Тютюнопушене.

Специално внимание следва да се отдели на лошия дъх на тютюнопушачите. Тютюнопушенето благоприятствува периодонталните заболявания и намалява теченето на слюнката. В резултат се получава лош дъх. Процесът се благоприятствува от отлагания на никотин и катран по зъбите, езика, бузите, и другите меки тъкани в устната кухина. От друга страна пушенето води до повишаване на рН и изсушава устата, т.к. намалява отделянето на слюнка, което улеснява развитието на бактериите имащи отношение към лошия дъх. Пушенето може да обостри гингивитите, както и да влоши състоянието на синусите.  

 Хормонални промени

Също могат да доведат до лош дъх. Някои жени констатират промени на дъха във връзка с менструалния цикъл. Това има отношение към начина по който хормоните управляват концентрацията на слюнката. При намалена концентрация и гъста слюнка се създават предпоставки за намалено съдържание на кислород и респективно за лош дъх.

Употреба на алкохол.

Също предизвиква лош гнилостен дъх, поради обстоятелството че изсушава устата, при което драстично се увеличава броя на анаеробните бактерии. Освен това е известно, че алкохола се явява и като един фактор за ракови промени на оралните тъкани.

Някои храни  и диети

Малдигестия- нарушено разграждане на хранителни съставки (въглехидрати, протеини, мазнини) до абсорбируеми субстанции (моно-, ди- , олигозахариди; аминокиселини; оригопептиди; мастни киселини). Малабсорбция – нарушен трансмукозна абсорбция и транспорт на адекватно разградените хранителни съставки, включително витамини и и микроелементи.

Мляко, сирене и други млечни продукти (маслеността няма значение).

 В млечните продукти се съдържа белтъкът лактоза.  Той се разрушава от специфичен ензим лактаза. При някои хора  този ензим липсва. Явлението е познато под името лактозна нетолерантност.

Рибата е с високо белтъчно съдържание. Ако се прекалява с рибна диета, е възможно  да се усили проблема с лошия  дъх.

Кафе с кофеин (понякога и без кофеин) съдържа високи нива на киселини под чието влияние бактериите се репродуцират по-бързо (нормално се размножават за 10-12 часа)  и предизвикват горчив вкус. Това може да се предизвика на практика и от всяка кисела храна или напитка. Пиенето на кафе е проблем за пациенти с халитоза.

Въглехидрати. Сладките храни са проблем за хората с лош дъх. Захарта е източник на енергия и стимулира разстежа на бактериите. Затова ако се налага да се маскира дъха с някакъв бонбон или таблета за смучене, те трябва да не съдържат захар.

Стрес. Също има отношение към лошия дъх, доколкото парасимпатиковата нервна система контролира вдишването и издишването. Когато човек е под стрес устата му е суха и дъха му става лош.

Лош дъх - източници

Най-честият “източник” на лош дъх е езика. Той е “инкубатор” на лошия дъх.  Покрит е със слой анаеробни бактерии, които обикновено живеят между папилите на езика (не по повърхността му), където липсва кислород и при лоша устна хигиена, той допринася за лошия дъх. В устата живеят около 400 вида бактерии, някои от които могат да доведат до заболявания. Тук трябва да отбележим, че е невъзможно да се отстранят всички бактерии от устата, но това и не се налага. При някои хора в резултат на наследствени причини, хормонални нарушения, употреба на серни продукти се създава дисбаланс на оралната флора [Uatz H., 2001]

Сливици. При някои пациенти сливичните крипти са големи и задържащите се в тях храна и секрети води до отделянето на бяло-жълтеникави материи вследствие дейността на микроорганизмите, които имат лош мирис. Почистването на тези материи става механично, като в случай на локални инфекции могат да се използуват и антибиотици. Понякога от време на време е възможно да се наблюдават малки бели точки по сливиците (Tonsiloliths) и дразнейки да предизвикват кашлица. Те имат необикновено силен аромат и предизвикват лошия дъх и киселия вкус в устата. Получават се от взаимодействието на образуваните серни продукти и слизестата и гъста слюнка в края на гърлото. Не се образуват при всички страдащи от халитоза.

Зъби. Зъбен кариес, пулпит, гангрена, лошо направени коронки и мостове могат да предизвикат задържане на хранителни остатъци и под действието на микроорганизмите да се продуцират продукти миришещи лошо.

Сухата уста (ксеростомия). Когато устата е суха, количеството на слюнката е по-малко. Слюнката е естествен носител на кислород, който подпомага здравето и свежестта на устата.  Нейнато намалено количество създава анаеробна среда и подпомага развитието на анаеробните бактерии, които  произвеждат по-голямо количество серни продукти. Освен това при нормално функциониращо слюноотделяне слюнката отмива хранителните остатъци и допринася за самопочистването на устната кухина. При ксеростомия хранителните остатъци се задържат и при разлагането си отделят серни съединения. Намаляването на количеството на слюнката е нормално при по-възрастните хора. Това обуславя и тенденцията за засилване на халитозата при тях. Терапията се провежда със стимулиране на слюноотделянето. За сухата уста допринася пушенето, употребата на алкохол и води за уста на спиртна основа, кисели напитки, някои диети, както и стресът.

 Синусите. Хроничното възпаление на околоносните синуси, т. н. синузити (запушен нос, лека тежест в областта на челото, секрети от носа към гърлото) могат да са причини за лош дъх. Опитът показва, че при операция на синусите проблема  лошия дъх се отстранява. Преди всичко анаеробните бактерии не могат да живеят в синусите. Всеки източник на белтъчини (вкл. слюнката) при наличието на повишено количество анаеробни бактерии в задната част на гърлото води до задълбочаване на проблема. Консултация със специалист ларинголог. Наличие на чуждо тяло в носа, пречещо на теченето на на секретите, предизвиква лош мирис произлизащ от носа

Секрети изтичащи от носа.  При секрети изтичащи от носа слузта дренира и покрива задната част на езика и гърлото точно където живеят анаеробните бактерии (вж схемата) и като резултат от дейността им се отделят неприятно миришещи сяросъдържащи продукти. В случая антихистаминови препарати не помагат, тъй като те самите създават подобен проблем. Подходяща терапия е използуването на кислород отделящи орални продукти.

Лош дъх. Симптоми

1.Лош вкус и/или кисел, горчив метален вкус в устата. Дължи се на серните продукти произвеждани от анаеробните бактерии.

2.Бели или жълти “налепи” по  езика. Това представлява смес от серни продукти и гъста слюнка, понякога присъствуват частици от храни, кафе, чай.

3.Лоша миризма при дишане през носа. Интересното е че тази миризма идваща от края на езика и края на назалната област може да се усети от притежателят на лош дъх, но почти никога ако тя идва от устната кухина.

Лош дъх. Тестване

Как може да се установи по прост начин заболяването [Диадент, http://diadent.hit.bg, 2001]

1.Взема се сухо, чисто парче плат или марля без миризма; изтегля се езика с едната ръка и се изтърква с марлята за 5 секунди. Изчаква се 30 сек. и се помирисва - ако има неприятна миризма налице е халитоза.

2.Взема се ненавосъчен конец за зъби без аромат и се прокарва между последните зъби на горната или долната челюст (2-3 междузъбни пространства са достатъчни). Изчаква се 30 сек.  Помирсва се конеца - ако се усети миризма  налице е халитоза.

3.Облизва се китката на ръката и се изчаква около пет секунди през което време слюнката да засъхне и след това се помирисва ръката. По този начин се “дегустира” крайният продукт, който излиза от устата

Ако трябва да се провери аромата свързан със задната част на езика се постъпва по следния начин: Взима се голяма извита супена лъжица, вкарва се в устата исе опитва да се “изгреба” задната част на езика (има опасност от при активен рефлекс да се получи гадене). Изгребаният от езика материал се разглежда, обикновено той има бял цвят. Помирисва се. Този аромат най-вероятно се явява аромата на издишания въздух, който се възприема от околните [Bad breath; Animated-Teeth.com]

 Качеството на дъха може да се тества с клечка за уши, като с нея се натрива в средата и края на езика и се помирисва.

Би могло да се направи и косвена преценка на основание отговорите някои въпроси като: Казвал ли Ви е някой някога, че имате лош дъх? Колко често усещате лош дъх като говорите с другите? Колко често усещате лош вкус в устата си? Какво количество алкохол употребявате всяка седмица? Често ли пушите? Колко вода пиете? Колко често чистите зъбите си и използувате ли вода за уста? Страдате ли от кръвотечение на венците? Колко често посещавате стоматолога си? [Dr. Phill Stemmer, Fresh breath center http:// www.dentylph.com].

Рискови фактори за лош дъх

В таблица 1 са отразени възможните рискови фактори свързани с халитозата.

 

Фактори, които не са свързани със заболявания
Фактори които са свързани със заболявания
Орални
Недобра хигиена на устата
Кандидози
Дълъг период в който устата е била затворена (сутрешен дъх след сън)
Рак
Ксеростомия
Гингивити
Петна по езика
Възпалителни заболявания на устата
 
Периодонтити
Не-орални
Възрастови изменения (намалява количеството слюнка)
Гастроинтестинални заболявания
Употреба на алкохол
Назални заболявания (ринити, синузити, тумори, чужди тела)
Гладуване
Белодробни заболявания – брохити, пневмония, туберкулоза, рак
Тютюнопушене
Системни заболявания – цироза, дехидратация, диабет, левкемия, чернодробни заболявания, уремия, ревматизъм
Медикаменти (амфетамини, антихолинергици, антидепресанти, антихистаминови, деконгестанти, антихипертензивни, антипаркинсоника, антипсихотични, анксиолитици, диуретици, паркотици, аналгетици, радиацинна терапия)
Психогенни заболявания – депресия, хипохондрия, шизофрения,
 

 Таблица 1

Профилактиката  на халитозата включва:

- добра хигиена на устната кухина – пасти за зъби, конци за зъби, води за уста

- добро почистване на езика с подходящи уреди

- редовно посещение при стоматолог

- приемане на повече течности

- употребата на дъвка с оглед овлажняване на устата и обоготяването и  с кислород

- дъвчене на листа от мента, карамфил, плодове на резене

- спазване на определен хранителен режим и ограничаване на консумацията на кафе и продукти с високо белтъчно съдържание.

- контрол на употребяваните лекарства

- използуване на овлажняващи назални спрейове

- да не се пуши

- професионална хигиена на всеки  6 месеца

Профилактика на лошия дъх може да се прави и с ябьлков оцет – 1 чаена лъжица на половин чаша вода за изплакване на устата укрепва венците и спира кръвотечението при парадонтоза и освежава дъха, както и с консумация на храни богати на антиоксиданти. Диетолозите считат, че сутрешната закуска е предпоставка за успешна борба със стреса. Полезни храни са моркови, ряпа, ябълки които почистват механично, увеличават слюноотделянето и по този начин отмиват хранителните остатъци, богати са на витамини и микроелементи като засилват минералния обмен със зъбните тъкани. Препоръчва се спортуване и гимнастика.

Лош дъх. Лечение

1.Почистване на устната кухина. За отстраняване лошия дъх от устата на първо място е необходимо да се установи и премахне основната причина: хранителни остатъци и бактериална зъбна плака, чрез редовно миене на зъбите с четка и паста за зъби; лечение на кариозните и гангренозни зъби; елиминиране на кървенето от венците и др. Назначават се води за уста, които имат антибактериално, обезмирисяващо, освежаващо и почистващо действие. Може да се препоръча употребата на конци за почистване на междузъбните пространства.

2.Почистване на носните кухини

3.Очистване на гърлото от налепи

4.Почистване на езика. внимателно почистване на езика с четка за зъби потопена във подходяща вода за уста (не със конвеционална паста) с оглед отстраняването на натрупана плака, мъртви клетки и бактерии. Съществуват четки със специален дизаин за почистване на езика, както и специални медицински изделия с такава цел, както и има специално коструирани уреди за почистване на езика.

5.Препоръчва се употребата на дъвки и приемането на оптимално количество течности, както и някои диетични процедури.

Основни съединения включвани в препарати за лош дъх са:

Цинкови съединения (цинк глюконат, хлорид, цитрат,лактат)

Те се свързват със серните съединения в неразтворими соли, които не се изпаряват, не поддържат лошия дъх от устата и лесно се елиминират. Цинковите йони се намесват в клетъчния метаболизъм и спират репродукцията на анаеробните бактерии. От друга страна цинковите съединения ефективно инхибират образуването на зъбна плака. Няколко часа след изплакване с препарата цинковите йони са активни, тъй като се задържат в устната кухина. У нас се произвеждат пасти за зъби с цинкови йони (цинков цитрат), но няма проучвания относно техния ефект при лица с лош дъх от устата.

В литературата са описани изследвания на пасти за зъби съдържащи 1% калаен пирофосфат, 0,5% цинков цитрат и флуор. Посочва се комбинацията от калаени и цинкови йони има действие при лош дъх.

Кислородотделящи продукти (пероксиди, хлор диокси,  водороден прекис)

Особено  подходящи са продукти отделящи кислород. Чрез насищане на средата с кислород се пречи на анаеробните бактерии да продуцират леснолетливи серни продукти. Като краен резултат от химичното въздействие вместо сулфиди и меркаптани се образуват сулфати без вкус и мирис. Водороден прекис и хлорен диоксид – важни продукти отделящи кислород, които са ефективни при борбата с анаеробните бактерии.

Хлорен диоксид (ClO2) – окислява и по този начин инактивира реактивните цитокини и по такъв начин стопира болката и възпалението. По същия механизъм се неутрализират и летливите серни компоненти предизвикващи лошия дъх. Продукти съдържащи хлор диоксид са Profresh, Orafresh,

Антибактериални продукти

Химични вещества които денатурират един или повече ензими отговорни за продукцията на леснолетливи хидроген сулфид  и метилмеркаптан.

Триклозан кополимер

Цетилпиридин хлорид

Използуват се и комбинации от триклозан и цинков цитрат, триклозан и цинков сулфат, водороден прекис, разтвори съдържащи хлорхексидин.На пазара има продъукти съдържащи цетилпиридинхлорид.

При възпаления на езика и язви по него се използуват продукти съдържащи Коензим Q10 (подпомага оздравителния процес на клетъчно ниво); Алое вера (успокоява болките при възпалителни процеси в устата); Ехинацеа (природен антибиотик, ефективно намалява болката при възпаления и язви); tea tree oil (дезинфектант).

Природни продукти

За тази цел най-често се използват ментово масло, евкалиптол, салол и тимол, самостоятелно или в комбинация. Пастите и водите за уста, съдържащи тези вещества имат антибактериалното и освежаващо действие. Добър ефект има изплакването на устата със силен зелен чай, отвара от дъбови кори или жълт кантарион. Разредена 40% спиртна настойка от жълт кантарион (1:1) може да се използува за жабурене.

Tea tree oil – натурален дезинфектант Комбинацията от него и цинк глюконат значително снижава нивото на плаката.

Общо свойство на етеричните масла е тяхното антисептично и дезинфекционно действие. Определена комбинация от евкалиптово масло, ментово масло и лимонено масло имат силен дезинфекционен ефект. Противогнилостно, противовъзпалително и дезинфекционно действие притежават карамфиловото, лавандуловото, терпентиновото, мащерковото, канеленото, бергамотовото, лайковото и др.масла Интерес представляват и антибактериалните свойства на етерични масла на кипариса и лавъра.

Освен през кожата етеричните масла постъпват в организма през устата или през носа, т.е. чрез храносмилателната и дихателна система. Голям брой етерични масла имат локално действие върху лигавиците, а други стимулират секрецията на стомашен сок (синапено, магданозово, ментово) и улесняват процесите на храносмилане (анасоново, канелено). Малки дози етерични масла на някои подправки (кимион, дафинов лист, карамфил) подобряват слюноотделянето и чревната перисталтика.

Някои етерични масла притежават пикочогонно действие, но за тях е характерно, че в по-големи дози могат да окажат отрицателен ефект върху бъбречните функции. При възпаление на дихателните пътища успешно се прилагат смърчово, борово, ментово и др. масла. При по-продължително вдишване, етерично-маслените пари могат да въздействат не само върху белите дробове, където се разпространяват първоначално, а и върху други органи и системи в организма, вкл. нервната и сърдечно-съдовата. Някои масла като лайковото, имат успокояващо действие и се използват при нервни разтройства. Други масла като евкалиптово, канелено, карамфилово и ментово притежават болкоуспокояващ ефект, поради което намират приложение в зъболечението.

Народна медицина

- настойка от 1 чаена лъжица смлени корени от кисел трън се залива с 250 ml кипяща вода. Настойва се 1 час и се използува за жабурене.

- дъвчене на мускатово орехче, като слюнката се задържа по-дълго в устата. Дозата за прием е до 1-1,5 gr.

- 1 супена лъжица пелин се залива с 250 ml кипяща вода. Настойва се 40 минути. Жабури се поне 5 минути.

- настойка от листа на горска ягода (Fragaria vesca) (20,0:200,0) за изплакване на устата при foetor ex ore

-                            две супени лъжици листа на евкалипт (Eucalyptus globulus) се заливат с чаша вода и се настойват. За жабурене при лош дъх. Може да се използува и евкалиптово масло – 10 капки в чаша вода за жабурене.

- настойка (20,0:200,0) от листа на салвия (Salvia officinalis) за изплакване на устата

- настойка (10,0:200,0) от цветовете на невен (Calendula officinalis)

- настойка (15,0:200,0) от листа на Tusilago farfara за апликация и 5,0:200,0 за изплакване на устата при хипертрофичен гингивит и лош дъх

- настойка (5,0:200,0) от листа на мента (Mentha piperita) за дезодориране на устната кухина. Може да се накисне в червено вино (1:10) и да се жабури или приема вътрешно (3 х 1 суп. лъжица при foetor ex ore.

- използуват се етерични масла които имат стимулиращо, обезболяващо, противохистаминно, спазмолитично, дезодориращо действие. Най-подходяща концентрация е 10%. Подходящи масла са розово, лавандулово, ментово.

- отвара от 2 суп лъжици стръкове върбинка в 0,5 л вода варни за 5 мин. За жабурене

- 100 g цветове на липа  (Tillia cordata) се вари в 2 литра вода до кипване. За жабурене

- 2 чаени лъжици нарязани листа на розмарин (Rosmarinus off.) се настойва с една чаша вряла вода. За жабурене

- 2 чаени лъжички стръкове от бял пелин (Artemisia absinthium ) се заливат с чаша вряла вода. Жабури се 4-6 пъти дневно.

- 60 g ситно счукани дъбови кори се варят в 0,5 литра вода 30 минути. След изстиване отварата се прецежда и се прибавя вода в сотношение 1:1. За жабурене.

- 3 супени лъжици стрит розов цвят (Rosa damascena) се заливат с 2 чаши вряла вода. За жабурене

- 2 супени лъжици стръкове от върбинка се варят в 0,5 л вода за 5 минути. За жабурене

 Rp/ плодове от анасон – 30 гр

листа от розмарин – 20

стръкове пелин – 20

стръкове червен кантарион – 20

стръкове от пресечка – 20

M.F. Speciae

S. Прави се отвара – 3 супени л. От сместта се вари в 600 ml вода. След като изстине чаят се изпива на три пъти за един ден

- За премахване на лошия дъх се дъвче бавно мускатово орехче, като се държи в устата колкото може повече. Максималната еднократна доза е 1,5 гр.

- 1 супена лъжица пелин Artemisia absinthium се залива с 200 мл кипяща вода. Настойва се 40 минути и се използува за изплакване на устата след храна. Държи се в устата 5-7 минути

- 1 чаена лъжица корени от самодивска трева Peucedanum off. – се залива с чаша вода и се кипи 5 минути. Остава се да преседи 30-40  минути и се прецежда. За изплакване на устата няколко пъти дневно

- 1,5 супени лъжиц;и лечебно птиче просо Lithospermium off. – се залива с 200 мл вряща вода и се настойва 1-1,5 часа. За изплакване на устата 4-5 пъти дневно

- 3 чаени лъжички лечебна динка Sanguisorba off. – се заливат с три чаши студена вода и се настойва 8 часа. Прецежда се и се пие бавно по 2 супени лъжици 3 пъти дневно дълго задържайки настойката в устата

- Вербена лекарствена – отвара от стъблото 2 супени лъжици стъбло се кипи в 0,5 л вода за 5 минути

- Кантарион – 1 суп.лъж херба смляна се настойва в 500 мл вода за една седмица съхранява се в плътно затворена бутилка 40 капки на половин чаща вода за изплакване на устата Или 1 суп лъж се залива с чаша вряла вода и се кипи 10 минути прецежда се за изплакване на устата

- Евкалипт – 10 гр смляни листа се заливат с чаша студена вода и се кипи 15 минути. За изплакване

- Магданоз – 1 суп лъжица се залива с 200 мл кипяща вода за жабурене

- Аир. Отвара-дезодориращо действие

Фармацевтични продукти

Не се препоръчват продукти съдържащи спирт, натриев лаурилсулфат и захарин в тъй като те могат да задълбочат проблема. Употребата на води за уста съдържащи над 20% алкохол може да доведе до маскиране на лошия дъх, като той се отстранява без да се лекува причината за него.

За премахване на лошия дъх може да се изплакне устата с разтвор на калиев перманганат със бледорозов цвят. Неприятната миризма на лук, чесън се премахва като се дъвчи щипка чай или мускатен орех или пресен корен от аир.

Vitamin C – активен антиоксидант, който се бори със свободите радикали и ускорява процеса на оздравяване

Aloe vera – успокояващо и оздравяващо действие

Co Enzyme Q10 – Изследвания показват, че ензима подпомага оздравителния процес при язви и инфекции като работи на клетъчно ниво.

 Една препоръчителна схема за терапия на лошия дъх е следната: на пациентите се препоръчва да употребяват сутрин: Спрейове за носната кухина, за почистване на лигавицата на носа от насъбралите отлагания през нощта, Паста за зъби и вода за уста. През деня:  разтвори за гаргара и почистване на гърлото; дъвка за стимулиране на люноотделянето; спрейове за гърлото. Вечер преди лягане : гел съдържащ цетилпиридин хлорид за намазване на езика; назални деконгестанти за облекчаване на дишането

Приспособления за почистване на езика.

1.четки за език

Текстурата на езика е много добра среда за развитие на нежелани бактерии отговорни за лошия дъх. Употребата на четка за зъби за почистване на езика води до снижение на броя на Strept. Salivarius много по-малко отколкото ако се използува специалния уред за почистване на езика. Четкането на езика с четка само “размесва” плаковия филм, без ефективно да го отстранява. Освен това употребата на четка може да активира рефлекса за повръщане. Така или иначе има конструирани специални четки за почистване на езика с нисък профил (четките за зъби са с висок профил). Търговска марка: Enfresh Tongue Brush. Препоръчва се употребата на четката да става в ковмбинация със специален гел.

2. езикопочиствачи (почистватели на език, уреди за почистване на езика)

 Специални приспособления за почистване на езика са се употребявали  в древен Египет и Индия преди повече от 300  години. В Англия се употребяват през 18 век, а в САЩ се използуват след 1980 г. Употребата им се препоръчва от практикуващите йога и аюрведа. Предназначението им е механично да отстранят бактериалният филм от езика. Изисквания към езикопочистващия уред: да е безопасен; лесно да се употребява; да не предизвиква рефелкс за повръщане; да може да дотига до всички зони на езика; ефективно да отстранява бактериите и ханителните остатъци от езика; лесно да се почиства. Ефективността на почистването на езика с четка е около 25%, а с езикопочистващ уред – около 75%. Употребата им дава около 700 пъти по-ефективно отстраняване на бактериите от езика в сравнение с почистването с четко за зъби. Ползите от тях са: отстраняват плаката и формиращите я бактерии; допринасят за освежаването на дъха и възстановяването на вкуса; подобряват оралната хигиена; профилактика на периодонталните заболявания. Употребата им е бърза и лесна и могат да се използуват от деца.Подмяната на уреда става на 3-6 месеца, или когато пациента установи, че почистването не е ефективно. Начин на действие с уреда: Почистват се зъбите с четка и паста за зъби. Езика се изплезва колкото може повече и почистващия край на уреда се поставя в края на езика, където се виждат малки бели образувания. Натиска се леко и се движи бавно напред. След почистването на езика уреда се изплаква с течаща вода и операцията се повтаря 3-4 пъти. Цялата процедура трае около 15 секунди. Накрая се изплаква устата с подходяща вода за уста.

Съществуват редица търговски марки (Breathaid, Verifresh, Breath-so-fresh, OraFresh Tongue Cleaner) които имат различна конструкция и са изработени от различен материал. Повечето от тях са патентирани, като се набляга на вида на материала (специална стомана, биосъвместим материал, полимерни материали) и конструкцията с оглед на по-добро почистващо действие, по-лесно хигиенизиране на уреда и пр. Едни изтъкват преимуществата на стоманата – лесно се почиства, дълготрайна е и уредите с нея са ефективни. Други наблягат на полимерни материали като по-евтини, добре почистващи и пр. В проведено проучване  през 1998 г между 15 търговски марки, като най-добър е уред е посочена марката Breath-so-fresh.

В пилотно проучване с почистващия уред Verifrеsh е проследена редукцията на бактерии и гъби в две групи доброволци – млади активни субекти и възрастни пациенти със специфично диагностицирана кандида. Резултатите показват ...

Приспособления за почистване на носа

Прави се промивка на носа или с вода, или със физиологичен разтвор, или с билкова отвара. Използуват се специални припособления. Практикува се в Индия от стотици години. Препоръчва се от практикуващите йога и аюрведа. Една от шестте пречистващи техники на йога.

                               

доц. д-р фарм. Б. Атанасов

Този е-мейл адрес е защитен от спам ботове, трябва Javascript поддръжка за да го видите

 

 

ЛИТЕРАТУРА

 Атанасов Б., П. Ботушанов, Ел. Кирова, Т. Атанасова, Р. Борисова, Ст. Владимиров – Средства за хигиена, профилактика и лечение на устната кухина, Автоспектър, Пловдив, 2002, 600 стр

Атанасов Б., Р. Душкова - Изследване противовъзпалителното действие на някои натурални ароматични продукти с оглед приложението им в средства за орална хигиена, Сборник Трудове НИХФИ, том XVIII, 1988

Атанасова Т., Б. Атанасов - Спомагателни средства за орална хигиена- води за уста -сп. Стоматолог, бр 4, 1993, 4-9

Атанасова Т., Б. Атанасов, Ел. Кирова - Води за уста - съвременни аспекти на развитие; Научни трудове на ВИХВП, Пловдив, том XLI, св.2, 191-201, 1996

Атанасова Т., Б. Атанасов, Ел.Кирова - Приложение на натурална розова вода и екстракт от роза в продукти за хигиена на устата - Втора Национална конференция по химия - 12-14 април 1995, Пловдив, Сборник резюмета стр. 396

Бардина Р.- Натуральная косметика – Ниола 21 – й век, 2001, 502 стр

Ботушанов П., Б. Атанасов, Ел. Кирова, Т. Атанасова  - Средства за орална хигиена, Пловдив, Автоспектър, 1996

Данилевски Н.Ф., Т.В. Зинченко, Н.А. Кодола – Фитотерапия в стоматологии, Киев, Здоров’я, 1984

Друмева Д., Б. Атанасов, Ил. Радевска - Приложение на прополис в средства за орална хигиена, Научни трудове на ВИХВП, Пловдив, том XLI, св.2, 291-296, 1996

Иванова П., Б. Атанасов, В. Маринова - Хигиената на зъбните протези и ортодонтски апарати - условие за орална хигиена. Юбилейна научна сесия НИХФИ 50, Сборник Разширени резюмета, 44, октомври 1997, октомври 1997

Захаренкова В.И (п/р). – Энциклопедия ароматов, Москва, ООО “Природа и человек”, 2000

Красильников А.П. – Справочник по антисептике, Минск, Вышэйшая школа, 1995

Лавренова Г. – Свежее дыхание -  Питер, Санкт Петербург, 1998

Рощин И. И. – Лечение шиповником, калиной, рябиной – Москва, Вече, 2000, 315 стр

 Рощин И. И. – Лечение эвкалиптом, тысячелистником и календулой - Москва, Вече, 2001, 307

Рощин И. И. – Лечение зверобоем, чистотелом, и шалфеем -  Москва, Вече, 2001, 349 стр

Стоматологичен кабинет Диадент - http://diadent.hit.bg, 2001

Чуролинов П. – Фитотерапия в дерматологията и козметиката, Медицина и физкултура, София, 1976

 

Attia EL, and KG Marshall – Halitosis – Canadian Medical Association Journal, vol 126, No 11, 1982, 1285

Bonnefoy Chr. – Les xerostomies. Approche clinique et therapeutique – Actualites Odonto-Stomatologiques, 185, Mars, 1994, 91-107

Bosy A., GV Kulkarni, Rosenberg M. and CAG McCulloch – Relationship of oral malodour to periodontitis: Evidence of independence in discrete subpopulations – J. Periodontology, 65: 37-46, 1994

Douglass Ch. (ed) – Hygiene update: causes of halitosis – Oral Care Report, vol 7, N 4, 1997, 6-7

Drumeva D., A. Mitova, P. Stefanova, B. Atanassov, V. Marinova, P. Botushanov – Studies on the bioactiviry of toothpastes with sodium bicarbonate - Microbiologia Balkanica’99 – First Balkan Conference of Microbiology, Plovdiv, Bulgaria, October 5-9, 1999, MM114, p. 147

Durham TM, T. Malloy and ED Hodges – Halitosis. Knowing when “bad breath” signals systematic disease – Geriatrics, 1993, 48:55-59

Eli I., A. Baht, A Kozlovsky, and M. Rosenberg – The compliant of oral malodor – possible psychopathologic aspects – Psychosomatic Medicine, 58: 156-159, 1996

Fresh breath centre – www.dentylph.com

Golbers S., H. Cardash, H. Browning, H. Sahly and M. Rosenberg – Isolation of Enterobacteriaceae from the Mouth and Potential Association with Malodor – Journal of dental research, vol 76, No 4

Goldberg S., A Kozlovsky, D. Gordon, I. Gelenrneter, A. Sintov and M. Rosenberg – Cadaverine as a putative component of oral malodor  - J. dent. Res., 73: 1168-1172, 1994

Goldberg S., H. Cardash, H. Browning III, H. Sahly and Rosenberg M – Isolation of Enterobacteriaceae from the mouth and potential association with malodor – J. Dent. Res., 76: 1770-1775, 1997

Greenstein Bar-Ness R., Goldberg S., S. Marku-Cohen, N. Sterer and Rosenberg M – Oral malodor reduction by oxidizing lozenges – J. Periodontology, 68: 1176-1181, 1997

Grigor J. and Tonzetich J – Reduction of oral malodour by zinc – citrate containing dentifrices – J. Dent. Res., 1992, 72, 272

Grigor J. et all – Evaluation of analysis of salivary thiol levels as prediction of oral malodour – J. Dent. Res, 1993, 72, 272

Grigor J. et all – Oral malodour reduction by dentifrice containing stannous and zinc ions  - J. Dent. Res., 1994, 73, 165

Grigor J. et all. – Reduction on the levels of oral malodour precoursors by hydrogen peroxide: in vitro and in vivo assessments – J. Clin Dent., 1992, 3, 111-115

Grigor J., E. Huntington  , JR Matheson, SJ Raven and J. Tonzetich – Oral malodour reduction by dentifrice containing stannous and zinc ions - J.Dent. Res. 73, IADR Abstracts, 1994, 165, 512 abstr.

Grigor J., E. Huntington, AJ Roberts and J. Tonzetich – Reduction of oral malodour and its thiol precoursors by mouthrinses containing soluble zinc complexes – J. Dent. Res, 1993, 72, 272

Grigor J., E. Huntington, JR Matheson, SJ Raven, S. Santos  and J. Tonzetich – Correlation of halimeter with in in vivo levels of VSC – J. Dent Res, 1997, 76, 885

Grigor J., M. Codipilly, JR Matheson, NA Pickles and I. Kleinberg – In vitro technique for assessing substantivity and efficacy of antimalodour agents – J. Dent Res, 1997, 76, 35

Huntington E., JR  Matheson, SJ Raven and J Tonzetich -  Oral malodour reduction by mouthwash containing zinc sulfate and triclosan – J. Dent. Res., 1997, 74, 886

Huntington E., JR  Matheson, SJ Raven and J Tonzetich – Oral malodour reduction by dentifrice containing zinc citrate and triclosan – J. Dent. Res., 1997, 74, 887

Iwakura M., Y. Yasuno, M. Shimura and S. Sakamoto – Clinical characteristics of halitosis: Difference in two patient groups with primary and secondary compliants of halitosis – J. Dent. Res., 1994. 73(9): 1568-74

Jonsson R. – Halitosis: A review- Canadian Dental Hygienist, vol 19, No 2, 1985, 52-54

Jenkins GN – The physiology and biochemistry of the mouth, Fourth edition, Blackwell scientific publications, Oxford, London, Edinburgh, Melbourne, 1978

Katz Harold - The Truth About Bad Breath & What the Symptoms Mean,

Kozlovsky A., D. Gordon, I. Gelenrneter, J. Loesche and M. Rosenberg – Corelation between the BANA test and oral malodor parameters – J. Dent. Res., 73: 1036-1042, 1994

Kutchner M. – Halitosis: Diagnosis and Treatment – The California Dental Institute for continuing education, vol 49, 1994, 3-13

Lawless Julia – The encyclopaedia of essential oils – Москва, Кронпрогресс, 2000

Lu D. – Halitosis: An etiologic classification a treatment approach, and prevention – Oral Surgery, Oral Medicine, Oral Pathology, vol 54, No 5, 1982, 521-526

MCDowell JD and DK Kassebaum – Diagnosis and treating halitosis – JADA, 1993, 124:55-64

McNamara TF, JF Alexander and M. Lee – The role of microorganisms in the production of oral malodor – Oral Surg, 34, 41-48, 1972

Millard D and Mason D. (eds) – 2-nd world workshop on oral medicine, August 21-26 1993, Chicago Illinois, University of Michigan

Niles HP, SW. Miller and R. Gaffar – Breath freshening effects of a triclosan/ copolymer/ NaF dentifrice -  J.Dent. Res. 73, IADR Abstracts, 1994, 165, 510 abstr.

Pader M. – Oral Hygiene Products and Practice – Marcel Dekker, New York and Basel, 1988

Quirynen M., C. Mongardini and D. van Steenberhe – The effect of a 1-Stage full-mouth disinfection on oral malodor and microbial colonization of the tongue in periodontitis patients. A pilot study – J. Periodontol 1998; 69:374-382

Raven SJ, JR  Matheson, E. Huntington and Tonzetich J – The efficacy of a combined zinc and triclosan system in the prevention of oral malodour – in a $Bad breath, A multidisciplinary approach, Leuven University Press, 1996

Rosenberg M., M. Barky and S. Portnoy – A simple method for estimating oral microbial levels – J. of Microbiological Methods, 9: 253-256, 1989

Rosenberg M. – Bad breath: diagnosis and treatment – University of Toronto Dental Journal, 3:7-11,1990

Rosenberg M., GV Kulkarni, A. Bosy and CAG McCulloch – Reproducibility and sensitivity of oral malodour measurements with a portable sulphide monitor – J. Dent Res, 1991, 70: 1436-1440

Rosenberg M., I Septon, I. Eli, R. Bar-Ness, I. Gelernter, S. Brenner and J. Gabbay – Halitosis measurement by an industrial sulphide monitor – J. Periodontology, 62:487-489, 1991

Rosenberg M – Foreword (Directions in Halitosis research) – J. Periodontology, 9: 767, 1992

Rosenberg M – Halitosis – The need for further research and education – J. Dent. Res., 71: 424, April, 1992

Rosenberg M.,  I. Gelernter, M. Barki and R. Bar-Ness – Daylong reduction of oral malodour by a two-phase oil:water mouthrinse, as compared to chlorhexidine and placebo rinses – J. Periodontology, 63: 39-43, 1992

Rosenberg M., McCulloch CAG – Measurement of oral malodor: Current method and future prospects – J. Periodontal, vol 63, No 9, September 1992, 776-782

Rosenberg M – Conference Report: The First International Workshop on Oral Malodor – J. Dent. Res., 73: 586-589, 1994

Rosenberg M., A Kozlovsky, I. Gelenrneter, O. Cherniak, G. Gabbay, R. Baht and I. Eli – Self estimation of oral malodor – J. dent. Res., 74: 1577-1582, 1995

Rosenberg М.– Efficacy of a two-phase mouthwash in controlling mouth odour, gingivitis and plaque – J. of Periodontology 1996, 67: 577-582

Rosenberg M. – Introduction, In Bad Breath: Research Perspectives, Rosenberg M. (ed), Ramot Publishing- Tel Aviv University, 1995, p.1-12 ; 2nd edition 1997

Rosenberg M. – Developments in diagnosis and treatment of bad breath – Cosmetics&Toiletries, 111: 85-90, 1996

Rosenberg M.- Clinical assessment of bad breath: current concepts- JADA, 127: 475-482, 1996

Stemmer Phillip – www.freshbreath.co.uk

Sreebny LM and SS Schwartz – A reference guide to drugs and dry mouth – Geriodontology, 1986, 5 (2), 75-99

Sreebny LM and A. Valdini – Xerostomia: part I – relationship to other oral symptoms and salivary gland hypofunction- Oral Surg, Oral Med, Oral Pathol, 1988, 66:451-458

Sreebny LM and A. Valdini – Xerostomia: part II – relationship to nonoral symptoms, drugs and diseases Oral Surg, Oral Med, Oral Pathol, 1989, 68:419-427

Tonzetich J and KKC Lo – Uptake of H2S by salivary proteins and cellular elements – J. Dent. Res, 55, (Special Issue b) Abstr 1051

Tonzetich J and PW Johnson – Non-volative products of cystine metabolism in saliva – J. Dent. Res., 56, (Special Issue B), Abstr 106

Tonzetich J and RC Kestenbaum – Odor production by human salivary fractions and plaque, Archs oral Biol, 14, 815-827, 1969

Tonzetich J. – Direct gas chromatographic analysis of sulphur compounds in mouth sir in main – Archs oral Biol, 16, 587-597, 1971

Tonzetich J. and BC McBride – Characterization of volative sulphur production by pathogenic and non-pathogenic strains of oral bacteroides – Archs Oral Biol, vol 26, 1981, 963-969

Tonzetich J. and PA Carpenter – Production of volative sulphur compounds from cysteine, cystine and nethionine by human dental plaque – Archs oral Biol, 16, 599-607, 1971

Veis R. – Halitosis, Being part of the cure – Practice Building Bulletin, vol II, No 3, 1994

Watt R – The effect of oral irrigation with a magnetic water treatment device on plaque and calculus – J. of Clinical Periodontology, vol 20, 1993, 314-317

   
 
< Предишен
 
Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!