Advertisement
 
Химичен контрол на зъбната плака Печат
Оценка: / 12
Най-слабНай-добър 
Автор доц. д-р фарм Боримир Атанасов   

В съвременната пародонтология се приема, че 95% от заболяванията на пародонта се причиняват от бактериите на зъбната плака, разположени в дентогингивалната област [Ботушанов П.,1994]. Контролът върху плаката заема централно място в профилактиката и лечението на заболяванията в устата. Той може да бъде механичен и химичен. Двата подхода могат да се използуват самостоятелно, или в комбинация и да бъдат прилагани от самия пациент или от стоматолог.  В последно време се обръща особено внимание на химичните съединения за предотвратяване образуването, подпомагане на диспергирането и отстраняване на зъбната плака, както и за специфично въздействие върху патогенни микроорганизми. Приложението на химичния контрол на зъбната плака е conditio sine qua non при всички случай, в които пациента е възпрепятствуван да използува механични средства за отстраняването на зъбната плака [Джемилева Т., 1995]. Химичните антимикробни продукти се използуват както за неспецифичен плаков контрол, така също и срещу специфични микроорганизми свързани с етиологията на зъбният кариес и пародонталните заболявания [Axelsson P. 1993]. Тези химични съединения се обединяват под общото наименование антибактериални съставки, а процеса на въздействие с тях върху зъбната плака се нарича химичен контрол на плаката [Mandel I.D.1994].


Трябва да се отбележи, че нито е възможно, нито е желателно да се подтисне цялата флора в плаката. В устата живеят около 450 вида бактерии, от които около 20 са патогенни. Затова трябва добре да се познават свойствата на патогените за да бъдат атакувани само те чрез една оптимално подбрана доза.


Класификация на антибактериалните съединения за химичен контрол на плаката

    Многообразието на антибактериалните съединения за химичен контрол на плаката може да се обобщи в пет основни групи:

-   антисептици с широк спектър на антибактериална активност (бактериостатици и бактерициди);

-    антибиотици, които са способни да подтискат растежа или да унищожават избирателно групи от бактерии;

-    отделни, или комбинация от ензими, които се задържат в плаката или модифицират плаковата активност (разграждат плаковия матрикс);

-    съединения, които предизвикват неензимно диспергиране, денатуриране или модифициране на плаката, като променят структурата или метаболитната й активност;

-    съединения, които въздействуват върху способността на бактериите да се прикрепват към повърхността на клетъчните мембрани или към всяка друга повърхност (Tween, натриев лаурил сулфат);

Някои автори включват в класификацията на антимикробни съединения и вещества с “варираща ефективност”, чиято ефективност в устната кухина зависи от много фактори като: носител, концентрация, гъстота, продължителност на третирането и съдействието на пациента.[Antimicrobial agents and treatments. Malmo University, Faculty of odontology, Departament of cariology, 1998]


Изисквания към антибактериалните съединения за химичен контрол на плаката

    Важни характеристики за едно химичен бактериостатик са способността да инхибира бактериалната колонизация - адхезия и способността да влияе върху растежно-метаболитната активност на зъбната плака. Веществата с антибактериално действие трябва да отговарят на следните изисквания [Ботушанов П.1994, Mandel I.D.1994]:

-    да са ефективни срещу плаковите микроорганизми;

-    да се задържат в мястото на действие след апликацията, като се свързват с рецепторите в плаката, лигавицата, повърхността на езика и пеликулата. След прилагане да се излъчва терапевтична доза още 8-12 часа (субстантивити);

-    да са химически стабилни;

-    да не са токсични;

-    да не дават странични реакции;

-    да не създават резистентни щамове и дисбактериоза (свръхразрастване на опортюнистични микроорганизми);

-    статистически значимата редукция на плака и гингивити да е определена най-малко чрез две шест-месечни двойно слепи клинически изследвания.


Субстантивити. За да бъде едно средство ефективно в устната кухина, то трябва да се свързва с повърхността на тъканите и след това да се освобождава продължително време в терапевтична концентрация. Освен това антисептика трябва да има определена степен на пенетрация в плаката както и да притежава определена селективност (даденото химично средство може да атакува само даден вид микроорганизъм в смесена популация).


Оценка на антимикробната активност на антисептиците

Дълго време фенолния коефициент е използуван като стандарт за оценка на антимикробното действие на антисептици.  Днес се използува понятието Минимална инхибираща концентрация – най-малката концентрация от антисептика, спиращ  растежа на бактериите. В последно време като позитивна контрола или “Златен стандарт” за оценка действието на различните вещества се използва обикновено 0,2 % хлорхексидин глюконат.

Не трябва да се приема, че продукти на оралната хигиена са сравними и ефективни просто защото съдържат някакъв или, в частност, един и същ антимикробен агент.  Действието на продуктите съдържащи една и съща активна съставка може значително да се различава, което се дължи на влиянието на другите съставки.


Основни групи  продукти използувани за химичен контрол на плаката

      Основните антибактериални средства, които са най-добре изследвани и са с доказана ефикасност срещу формирането на зъбна плака и възпаления на гингивата са . [Атанасов Б., Ботушанов П., Атанасова Т., Кирова Е., Владимиров Ст.]:


Кватернерни амониеви соли (цетилпиридин хлорид, домифен бромид, бензалкониев хлорид, бензетониев хлорид). Кватернерните (четвъртични) амониеви съединения (ЧАС) са предмет на подчертан интерес главно поради характерните им антибактериални и дезинфекционни свойства. Според някои автори независимо, че има съобщения за добър антиплаков ефект при приложението на ЧАС, ползата от антиплаковият контрол не е така безспорна и данните от клинични изследвания на препарати съдържащи кватернерни амониеви съединения са противоречиви. В сравнение с хлорхeксидина те са сравнително по-слабо ефективни [Davies R.M.1992]. В други случаи се съобщават резултати, при които не съществува значима разлика в редукцията на плака и гингивити, като се сравнява разтвор с 0.1% цетилпиридинхлорид и плацебо [Moran J., Addy M. 1991].


Фенолни съединения.
  Тук се включват широк клас химични съединения, които намират голямо приложение като антисептици и дезинфектанти. Основният представител - фенол, известен още като карболова киселина, е използуван първоначално от J. Lister през 1865 година като аерозол при следоперативни инфекции. Една от най-старите води за уста е препарата Listerine представлява комбинация от етерични масла съдържащи фенолни съединения, тимол, евкалиптол, смесени с ментол, и метилсалицилат в 26.9% водно алкохолен разтвор.

Традиционният механизъм на действие на фенолните съдинения сe обяснява с деструкция на стената на клетката и подтискане на бактериалните ензими [Mandel I.D.1994, Walker C.B.1988].  Ниската токсичност и високата антибактериална активност на фенолните съединения дава възможност да се използуват най-често в препарати за изплакване на устната кухина. Според Rosenthal M.W. [1972] eдни от най-често използуваните фенолни съединения са: бета - нафтол; тимол, карвакрол, р-хлоротимол; амил-, хексил-, хептил-, и октил- феноли (най-активни са тези, в които алкилният радикал е нормален и ОН-групата е на пара-място); хексил резорцинол и др.


Етерични масла. Етеричните масла и ароматичните вещества се влагат в средствата за хигиена и профилактика главно за корекция на вкусово-ароматичните им свойства. Независимо от това, много от тях се използуват и като биологично активни съставки. В днешно време съществуват голям брой данни относно антимикробните свойства на етеричните масла и синтетичните ароматични вещества. Действието им обаче е слабо в сравнение това, например, на катионните антибактериални вещества като цетилпиридин хлорид, безалкониев хлорид и др. Някои етерични масла проявяват способност да инхибират плакообразуването и тяхната ефективност се дължи на съдържащите се в тях съединения, които самостоятелно претежават  такива свойства (тимол, евкалиптол и др.).


Антибиотици Неподходящи са за ежедневен контрол на плаката поради създаването на резистентни щамове и сенсибилизацията на организма.


Ензими. На пазара има патентовани продукти с отделни ензими, или комбинация от тях, които модифицират плаковата активност и/ или разграждат плаковия матрикс. Поради много технологични проблеми по създаването на стабилни продукти резултатите са скромни. Правени са експерименти със смес от протеолитични и амилолитични ензими: протеаза, амилаза, декстраназа. Ензимите са амфотерни електролити. В зависимост от съотношението на положителните и отрицателните групи на повърхността на белтъчната им част те се намират в изоелектрично състояние. Проявяват своята активност в много тесен рН интервал.


Окислители. Тук се отнасят водороден прекис, натриев перборат карбамиден пероксид, пероксикарбонат. Основните патогени в устната кухина са анаеробни и наличието насцентен кислород в оралната среда пречи на тяхното развитие. Обосновката за използуването на окислителните агенти е предсказаното им действие срещу задължителните анаероби, участвуващи в някои орални инфекции и почти “експлозивния” ефект с освобождаване на кислород, при контакт с некротичен или разложен материал [Cerra & Killog 1982; Gusberti et al. 1988].


Йодни препарати Йодът е известен от дълги години като прекрасен дезинфектант на малки рани под формата на разтвор на Lugol. Въпреки, че е много ефективен, употребата му като антисептично средство е твърде ограничена, поради страничните ефекти, които предизвиква (силни възпаления, алергии и др.). Тези недостатъци се избягват, когато се използва повидон - йодин (ПВП – йод), известен от началото на 1950 г. Действието на йодина върху бактериите се изразява в преминаване през окислително - халогениращи реакции с отделяне на молекулярен йод, който се свързва с протеините, ненаситените мастни киселини и други компоненти. Най - често използуваните йодни препарати са PVP - йод и 2% воден йоден разтвор - KI в 53% глицеринов разтвор [Walker C.B. 1988].


Метални соли. Цинкови съединения (цинков цитрат, цинков хлорид) Антибактериалната активност на метални соли (Ag,Hg,Zn, Sn,Cu) е описана още през 1940 г от Hаke. Тя е по-ниска от тази на някои положително натоварени органични съединения. Те притежават по-високи стойности за микробна инхибираща концентрация (MIC), макар че според някои автори това се дължи на различните условия на провежданите опити.(Van der Oudera,1991). Известни са препарати съдържащи калаени флуориди, цинков хлорид, цинков ацетат, стронциев ацетат [Yaegui Ken 1988; Kaya Hidehiro, 1984]. Цинковите соли притежават антимикробиална активност и могат да подтискат гликолитичните и антибактериални протеини при относителна ниска концентрация, особено в комбинация с триклозан [Saxton Ch.,1988]. Цинковият хлорид освен, че инхибира образуването на зъбна плака, притежава и адстрингентно действие с лек метален вкус, който трябва да се покрие с подходящо подбрана ароматична композиция [Tricca R.,1988]. В последните години се подчертава огромното значение и роля, която играят микроелементите във физиологията и патологията на човека. Цинкът се явява елемент от интегралната част на много металоензими и необходими фактори за активиране на други биокатализатори. Той подтиска бактериалната колонизация и матурацията на плаката. Инхибира метаболизма на глюкозата. Антгиплаковото му действие се дължи на на ретанцията му в микрорезервоари в устата [Ботушанов П.,1994]


Природни продукти. Използуват се различни екстракти от растения. Тяхното действие се дължи на комплекс от етерични масла, алкалоиди, гликозиди, флавоноиди, хлорофил и др. Сериозни проучвания са проведени със сангвинарин – екстракт от Sanguinaria canadensis. Във СОХ се използува  растителният алкалоид сангвинарин. Притежава антимикробни и противовъзпалителни свойства, с афинитет към зъбната плака [Wennstrom J.,1985]. Растителните алкалоиди са с най-голяма активност в алкохолни разтвори, сухи или гелни форми [Walker C.,1988].


Клинични изследвания

Протокола за клинични изследвания според ADA [Council on Dental Therapeutics, ADA, Guidelines for Acceptance of Chemotherapeutic products for the control of Supragingival Plaque and Gingivitis, Adopted 12/85] следва да включва:

1.    Характеристика на пробантите участвуващи в изследването с оглед те да бъдат типични ползуватели на продукта

2.     Активния продукт трябва да се използува в нормален режим и да се сравнява с плацебо контрола, а където е възможно – с активна контрола.

3.    Предпочита се кръстосан или паралелен дизаин на изследването.

4.    Продължителността на изследването трябва да е минимум шест месеца.

5.    Изискват се две изследвания от независими изследователи.

6.    Чрез микробиологични изследвания трябва да се оцени плаката качествено, което да се допълни количествено от използуваните индексни системи за оценка.

7.    Плаката, гингивитите и микробиологичните изследвания трябва да се проведат в началото, междинно и в края на шестмесечния период.

8.    Микробиологичният профил трябва да доказва, че патогенни и опортюнистични микроорганизми не се развиват през периода на изследването.

9.    Токсикологичните изследвания трябва да включват изследвания за карциногенност и мутагенност, плюс останалите възприети тестове за безвредност на лекарствата.


Атанасов Б. (научна редакция) Колектив: Атанасов Б., Ботушанов П., Атанасова ТК,  Кирова Е., Борисова Р., Владимиров Ст. – Хигиена, профилактика и лечение на устната лигавица -  Пловдив, Автоспектър, 2002

Атанасова Е. и колектив - Средства и методи на оралната хигиена-София, Медицина и физкултура, 1984,

Атанасова Е и кол. – Oralox – кислородоотделящо средство за потискане на зъбната плака I. Клинични проучвания – Стоматология, 5, 1985, 18-22

Атанасова Т., Б. Атанасов и Ел.Кирова - Приложение на натурална розова вода и екстракт от роза в продукти за хигиена на устата - Втора Национална конференция по химия - 12-14 април 1995, Пловдив, Сборник резюмета стр. 396

Бакърджиев П. - Нашият клиничен опит с вода за уста HEXI- Стоматолог, 2,17-20,1994

Ботушанов П. и Б. Атанасов  (научна редакция) Колектив: Атанасов Б., Атанасова ТК, Ботушанов П., Кирова Е. - Средства за орална хигиена -  Пловдив, Автоспектър, 1995

Ботушанов П.,Ст.Владимиров и А.Ташева - Клинични проучвания върху плакопочистващия и плакинхибиращия ефект на пастите за зъби "Рила ZC" и "Mentadent P"- Стоматология, 1985,4,12-17

Джемилева Т. Практически подходи при профилактиката на заболяванията на пародонта, Поредица “Българска терапевтична школа”, София, Знание ООД, 1995

Димитрова С., Д. Димитров - Антибактериални и противовъзпалителни свойства на етеричните масла, обуславящи използуването им в комплексното лечение на възпалителните заболявания на пародонта. Първа част. – Стоматолог 21 (ISSN 1311-4875), vol II, 2001, № 4, 22-26

Красильников А.П. – Справочник по антисептике.Минск, Высшая школа, 1995

Antimicrobial agents and treatments. Malmo University, Faculty of odontology, Departament of cariology, 1998, http://www.db.odont.fu.se/car/data/chemplaque.html

Axelsson P. and J. Lindhe – Efficacy of mouthrinses in inhibiting dental plaque and gingivitis in man – J. Clinical Periodontology, 1978, 14, 205-212

Axelsson P. – Current role of pharmaceuticals in prevention of caries and periodontal disease – Int. Dent. J., 43 (5), 473-482, 1993

Axelsson P. – Mechanical plaque control. In Proceedings of the 1st European Workshop on periodontology, Switzerland, 1993. Quintessence Publ Co, London, 1994

Cerra MB and WJ Killoy – The effect on sodium bicarbonate and hydrogen peroxide on the microbial flora of periodontal patients – J. Periodontology, 53, 599-603, 1982

Council of Dental Therapeutics Guidelines for the acceptance of chemotherapeutic products for the control of supragingival dental plaque and gingivitis – JADA 1986, 112, 529-532

Gusberti FA, P. Sampathkumar, BE Siegrist and NP Lamg – Microbiological and clinical effects of chlorhexidine digluconate and hydrogen peroxide mouthrinses on developing plaque and gingivitis – J. Clin. Periodontol, 1988, 15, 60-67

Mandel I.D – Antimicrobial mouthrinses: overview and update – JADA, 1994, Aug, 125 Suppl 2, 2S-10S

Marsh P.D. – Microbial aspects of the chemical control of plaque and gingivits – J. Dent. Res., 1992, 71, 1431-1438

Moran J., M. Addy and R. Newcombe – A 19 day study to comparae the effects of a herbal bicarbonate toothpaste with a conventional fluoride toothpaste on plaque regrowth and gingivitis – Clinical Preventive Dentistry, 13, 12-15, 1991

Pader M. - Oral hygiene and practice - New York, Marcel Dekker, 1988, 200

Rosenthal M.W. – In Cosmetics Science and Technology (M.S. Balsam and E. Sagarin eds), Interscience, New York, 1972

Walker CB – Microbiological effects of mouthrinses containing antimicrobials – J. Clin Periodontol, 1988, 15, 499-505


Повече подробности може да прочетете в

Атанасов Б. (научна редакция) Колектив: Атанасов Б., Ботушанов П., Атанасова Т,  Кирова Е., Борисова Р., Владимиров Ст. – Хигиена, профилактика и лечение на устната лигавица -  Пловдив, Автоспектър, 2002

 

За контакти: Този е-мейл адрес е защитен от спам ботове, трябва Javascript поддръжка за да го видите

 
< Предишен   Следващ >
 
Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!