Детски Стихотворения за Зъбите
Автор д-р Силвия Минкова   

Из книжката “ Ох, Зъбчо”, автор Петя Караколева, предоставени ни любезно от нейната сестра Тамара Караколева :

ПЕСЕН-ИГРА

Четкам зъбките отляво,
после четкам ги отпред,
после вдясно. Не забравям –
два пъти броя до пет!


Раз – нарисувайте дим от комина.
Два- повторете, и още, и пак…
Три – край езичето нека да минем,
както с метличка, и още, и пак…


Сутрин, вечер не пропускам
тази хубава игра!
Денем ябълчици хрускам!
кой поуката разбра?


Раз – всяко зъбче е здраво и бяло!
Два – няма болки! На пломбите – край!
Три – чичо доктор за щяло нещяло
няма да идва и нека скучай!
 

ХИТРА ПЕСЕН ЗА ХИТРИТЕ РИБКИ

Имат си рибките дом във водата,
в пясъка – меки легла,
нощем завива ги тихо Луната
с жълтички одеяла.


Нямат си само – какво да се прави? –
лекар във водния дом.
Как ли опазват си зъбките здрави
мряна, скумрия и сом?


Сетих се, сетих се! Имат си тайна,
хитра и много добра!
Тяхната тайна – за мене незнайна –
искам да я разбера!


Сетих се! Плуват ятата сребристи,
всички отварят уста –
мият си зъбките, пазят ги чисти, -
вече им знам хитростта!


АЕРОБИК ЗА ЗЪБКИ

Аеробик днес играят
малки и големи –
и навънка, и във стая,
и по всяко време!


Аеробик, аеробик,
казват, бил полезен,
и играят аеробик
с музика и песен.


Аз пък с четка ще опитам,
време ми е вече,
аеробик за зъбите
да играя вечер!


СТО ГОДИНИ И ЕДИН ДЕН ОТГОРЕ


Гора далечна и незнайна.
Пътеки две вървят натам –
едната под зора сияйна,
а другата във мрак голям.


От кръстопът се те разделят,
с табела и със надпис стар:
“Надясно тръгнеш ли – печелиш,
наляво – чака те кошмар!”


Наш Сашко с дървената сабя
прочел табелата, разбрал,
юначен бил и шляпа-шляпа –
наляво пътя си избрал.


Вървял, вървял – дърво чудато
пред него се явило там,
наместо гълъбово ято
летели кифли със сусам,


наместо клони – палачинки,
завити с шипков мармалад,
пълзели захарни калинки
в листака му от шоколад.


Наш Сашко: “Туй ли е кошмара?!” –
юначно ял и час, и два,
 и дремнал в юлската омара
на избуялата трева.


И пак на път. Поток газиран
с боза и швепс се появил –
наш Сашко жадно, без да спира,
до дъно всичкия изпил.


Май доста лаком бил юнакът,
та ял и пил, и пил, и ял,
не щеш ли, седнал и заплакал,
защото – зъб го заболял!


- Ох, зъбчо – викнал тъжно Сашко, -
какво ти сторих, та болиш?
И пак излапал най-юнашки
поникналия там сладкиш.


Но два кълвача долетели –
вълшебни птици те били, -
не черни, ами снежнобели,
и с човчици като игли.


- Да знаеш, ние сме резбари –
му рекъл първият кълвач,
комуто зъбките нашарим,
го чака много силен плач!


- За всеки сладкоядец правим
по дупчица на всеки зъб.
За тебе колко да направим? –
попитал втория със скръб.


- Нда… значи съм объркал пътя!
Защо ми трябваше кошмар? –
наш Сашко свил към кръстопътя
с табелата и надпис стар.


Надясно тръгнал, то се знае,
навлязъл в чудната гора,
а там зората засияла
и случката била добра…


Пред него – град. Стени високи
и мост над рова със вода.
Растели в четири посоки
дървета с истински гнезда,


дървета с плод красив и едър,
наместо капчици роса –
все капки мляко. Тъй бил щедър
Здрав Зъбчо – кралят на леса.


И пазела го бяла стража,
Флуорът бил й генерал,
не пускал той войската вража
във кралството на своя крал.


И майстор там живял чудесен –
Прав Зъбчо, казват, се зовял,
той мерел зъбките с отвеса
и прави зъбки майсторял…


Вървял наш Сашко и се питал:
- Нима е истина това?
И тъй пристигнал здрав и читав
пред краля и склонил глава:


- Кажи, кралю, какво да сторя,
та вечно да остана тук?
А кралят дълго му говорил
и с крак почуквал: чук-чук-чук…


И щом почукал, долетели
панички златни и блюда,
а масите с покривки бели
накацали като ята.


Във тях: масло, яйца, извара,
месо, салата, пресен лук,
излизала тъй вкусна пара
от печен във тава суджук…


Една овчица се задала
и сложила пред своя крал
с цвета на слънчице изгряло
огромна пита кашкавал…


Доматена каручка тука
без кончета сама дошла,
изсипала си зеленчука:
домати, моркови, бакла…


- Сега, момче – продумал кралят, -
те каня аз на малък пир,
а мойте пирове ги хвалят
по цялата Земя нашир!


Наш Сашко слисан проговорил:
- Това тук… да излапам сам?!
За сто години, с ден отгоре,
не мога аз да го изям!


- Така де, сто лета и зими,
гаранция ти давам аз,
все здрави зъбки ти ще имаш! –
засмял се кралят с ясен глас. –


А после, ако нещо стане,
ела на гости пак при мен
и болест няма да те хване
за още сто, и още ден!


НА ТВОИТЕ ГОДИНИ

- На твоите години, Кате –
започва сутринта бащата
да утешава дъщерята, -
макар че бях и тих, и плах,
от зъболекар нямах страх!


- На твоите години, тате –
отвръща хлипащата Катя, -
и аз ще казвам на децата:
“Макар и мъничка да бях,
от зъболекар нямах страх!”


И Катя заревава гласно:

- Но днеска страх ме е ужасно!


 ИЗ ”ПРИКЛЮЧЕНИЕ В ЗВЕЗДНАТА ДЕТСКА ГРАДИНА”

(Едноактна пиеска)


Вземам четката в ръчичка,
после пастата добра,
хайде, следвайте ме всички –
днес започваме игра!


Раз – поставете на четката паста!
Два – изплакнете устата с вода!
Три – размажете по зъбките паста
и запомнете какъв е реда!


Четкам зъбите отляво,
после четкам ги отпред,
после вдясно. Не забравям –
два пъти броя до пет!


Раз – нарисувайте дим от комина!
Два – повторете, и още, и пак…
Три – края езичето нека да минем,
както с метличка, и още, и пак…


Сутрин, вечер не пропускам
тази хубава игра!
Денем ябълчици хрускам!
Кой поуката разбра?


Раз – всяко зъбче е здраво и бяло!
Два – няма болки! На пломбите – край!
Три – чичо доктор за щяло не щяло
няма да идва и нека скучай!


Можете да откриете други произведения на Петя Караколева на:   www.petiakarakoleva.hit.bg